Учени откриха смъртоносна бактерия на 5000 години в заледена пещера в Румъния

Рискът от възникване на нови инфекциозни заболявания, произтичащи от древни микроорганизми, освобождавани при топенето на ледовете, все по-често попада във фокуса на научната общност. Изследване на учени от Румънската академия насочва вниманието към бактериален щам, изолиран от ледената пещера Скаришоара в Карпатите, който е останал в ледена среда приблизително 5000 години.

Става дума за щама Psychrobacter SC65A.3 – психрофилна бактерия, адаптирана към живот при ниски температури. След внимателно извличане на проби от древния лед, изследователите са подложили микроорганизма на тестове за чувствителност към 10 широко използвани антибиотици, включително медикаменти, прилагани при лечение на туберкулоза, колит и инфекции на пикочните пътища. Резултатите показват изразена резистентност към всички те.

Според ръководителя на изследването д-р Кристина Пуркареа, геномният анализ е установил наличието на над 100 гена, свързани с антибиотична резистентност. Данните поставят въпроса за еволюционния произход на подобни механизми. Специалистите напомнят, че антибиотичната резистентност не е феномен, възникнал единствено вследствие на съвременната медицинска употреба на антибиотици. Гените за устойчивост съществуват естествено в микробния свят от милиони години като част от междувидовата конкуренция между бактерии и гъбички, произвеждащи антимикробни вещества.

Опасенията на учените са свързани не толкова с директната патогенност на конкретния щам, колкото с потенциалния хоризонтален трансфер на гени. Ако при топене на ледовете древни микроорганизми бъдат освободени в околната среда, техните гени за резистентност могат да бъдат предадени на съвременни патогенни бактерии. Това би могло допълнително да усложни глобалната криза с антибиотичната резистентност, която според Световната здравна организация вече представлява една от водещите заплахи за общественото здраве. По оценки, резистентните инфекции причиняват над един милион директни смъртни случаи годишно в световен мащаб.

Подобни научни сигнали идват и от други региони. Изследвания на замръзналата почва (пермафрост) в Сибир и Арктика вече са документирали жизнеспособни вируси и бактерии на десетки хиляди години. През 2016 г. в северна Русия беше регистрирано огнище на антракс, свързано с размразяване на заразени животински останки, съхранявани в ледена почва. Този случай показа, че освобождаването на древни патогени не е само теоретичен сценарий.

Научната общност подчертава, че не всяка древна бактерия представлява непосредствена пандемична заплаха. Повечето психрофилни микроорганизми са слабо приспособени към температурата на човешкото тяло и не могат да причиняват инфекции. Въпреки това генетичният им „резервоар“ може да има значение за бъдещата динамика на микробната еволюция.

Контекстът на климатичните промени засилва значимостта на тези открития. С повишаването на глобалните температури скоростта на топене на ледници и пермафрост се увеличава, което разширява зоната на потенциално освобождаване на древни микроорганизми. В този смисъл изследването от Румъния се вписва в по-широката научна рамка, която разглежда климатичните промени не само като екологичен, но и като бъдещ епидемиологичен фактор.

Учените призовават за систематичен мониторинг на микробното разнообразие в ледени среди и за интегриране на микробиологичните данни в стратегиите за глобална здравна сигурност. Според тях разбирането на механизмите на древната антибиотична резистентност може да помогне и за разработването на нови терапевтични подходи в епоха, в която ефективността на съществуващите антибиотици намалява.